Атопичният дерматит е сравнително често срещано кожно заболяване, което според различни автори засяга между 20% и 35% от детската популация и между 2% и 10% от възрастните. Честотата му постоянно нараства през последните десетилетия, като има прогнози да достигне до 50% от децата след около 30 години. То оказва голям социален и емоционален ефект както върху болния, така и върху неговото семейство и често може да засегне ежедневните дейности и физическа активност.

Атопичният дерматит се нарича още ендогенна екзема и най-често се проявява няколко месеца след раждането и протича с циклични периоди на подобрение и влошаване, особено през зимата.

В протичането на Атопичия дерматит се разграничават 3 основни стадия:

1 стадий – бебешки. Започва в кърмаческа възраст през 3-ти до 6-ти месец. Засяга се предимно лицето – бузи, брадичка, без зоната около носа и очите.

2 стадий – детски. Започва след 3-тата година и може да се прояви до 10 годишна възраст при децата. Най-често по задколенни и предлакътни гънки, гърба на дланите и ходилата.

3 стадий – след пубертета. Тенденция за единични плаки.

Причините за атопичния дерматит са генетично обусловени, като сухата кожа е само част от проявите на заболяването. В острия стадии се проявява с червени петна, отделяне на бистър секрет и силен сърбеж, последвани от залющване, загрубяване на кожата и множество разчесвания в хроничния стадии. Заболяването може да бъде съспътствано от бронхиална астма, сенна хрема, запек, трудна концентрация и раздразнителност. Силните емоции влошават кожните проблеми.

С растежа на детето, състоянието се подобрява, като обикновено в предпубертетна възраст атопичния дерматит изчезва, като остава само сухата кожа. Много рядко при някои деца заболяването продължава и в зряла възраст.

Няколко съвета при атопичен дерматит:

Ако единият от родителите боледува от ендогенна екзема е препоръчително детето да бъде кърмено, тъй като тогава има по-малка вероятност да развие екзема, отколкото ако е хранено изкуствено с мляко.

Желателно е ограничаване консумирането на мъхести плодове (ягоди, праскови, кайсии и др.), цитрусови плодове, риба, шоколад, ядки особено, когато заболяването е активно.

Дрехите на децата да бъдат от памучни материи и да се избягват синтетични платове и вълна.

Да не претоварват децата психически като им се изработи правилен дневен режим с достатъчно часове за игра и почивка.

При комбиниране на екземата с бронхиална астма да се отстранят всички алергизиращи фактори от жилищата, като цветя, пухени възглавници, домашни животни.

Да се осигури на децата максимално пребиваване на чист въздух.

Препоръчва се ежегодишно да се подсигури високопланинско климатолечение и морелечение.

Да се изрязват редовно ноктите на децата, за да нямат възможност да се разчесват.

Да се насочват към професии където няма алергизиращи фактори.

Едно от основните правила при поддържане хигиената на кожата е:

Мокренето на кожата с вода трябва да бъде сведено до минимум. Водата допълнително я изсушава, затова къпането трябва да продължава не повече от 5, максимум 10 минути, а седенето във вана не повече от 15, като през по-голямата част тялото трябва да е намазано със специално медицинско олио за баня, което да предотврати изсушаването на кожата чрез образуване на липиден филм на повърхността и. Задължително е и измиването да става с топла или хладка, но в никакъв случай гореща вода.

След баня кожата само се подсушава с мека кърпа, а не се трие и още докато е леко влажна кожата се нанася с масажиращи движения съответния емолиент. По този начин влагата се запечатва и съхранява в кожата, а не се изпарява.

През зимните месеци освен с редовно омазняване, кожата на страдащите от този вид екзема може да се поддържа и чрез т.нар. фототерапия. Провежда се в специална кабина, която излъчва УВ А, УВ Б или комбинация от двата вида лъчи, като интензитетът на лъчите се определя от обучен дерматолог в заивисимост от вашето състояние.

В крайна сметка е много важно да не предприемате самолечение и винаги да се консултирате ако нещо ви притеснява.